За теб!

Лежа в прекрасното ни  легло, наслаждавам се на начина, по който е прегърнало телата ни, приело ни е и вече сме част от него… До мен спи момчето,  което обичам, чувам го как диша, сърцето ми се пълни със щастие при всяко негово вдишване и с благодарност, при всяко издишане,  после започвам да дишам в неговия ритъм сгушена до него под топлото одеало…  Заслушвам се в музиката, която идва от другата стая, някакъв техно ритъм, който не разбирам, но после започвам да долавям един, втори, трети и всеки е различен, идват ритъм след ритъм, но старите не си тръгват, стават все повече и все по-хубаво , а уж е един и същ… тогава един мъжки глас запява на испански звучи страхотно…. Не разбирам за какво пее, но усещам чувството му, гласът е въздействащ и песента ме отвежда някъде… Красив плаж, много хора, слушат тази музика, танцуват, с телата си, със сърцата си, усмихват се, виждам щастието им, не могат да го скрият… И аз съм там и аз съм в този ритъм, и моето момче е  до мен… хваща ме за рака и знам колко му е хубаво… Щастлива съм… Танцуваме… После идва изгрева… изгарящ и безумно красив….

Лежим на пясъка… затварям очи и се заслушвам в шума на морето, а мъжът с красивия глас все още пее…  Хората също са там, но аз съм далеч, ние сме далеч… аз и той сме на нашата малка планета, едновременно  близо и далеч от света…  усещам как той ме гледа, за какво ли мисли в този момент…? Дали и неговото сърце бие с над 100 удара в минута, както прави моето? Докосва бузата ми… Обичам го!  Знам, че има мигове, в които нашето „Обичам те” говори вместо нас… в тишината. Връщам се обратно в леглото… Топло, меко, в къщи… Чудя се дали да се измъкна и да напиша всичко това или да остана …. Не издържам, искам да нарисувам това чувство с думи… Ставам, сядам в креслото с компютър в скута и пиша…  Колко красива може да е любовта…  Да стоиш и да гледаш твоето момче как спи, да се пренасяш с него на прекрасни места,  да мечтаеш неговите мечти,  а той твоите …  И въпреки ежедневието или дори, заради него имаме тези мигове, мигове в които знам, че не съжалявам за нито един ден, мигове в които благодаря, мигове, в които съм на нашата малка планета, на която крием любовта си чиста и истинска само за нас…. Сваляме маските, трием грима, плачем, смеем се,  страхуваме се, губим и печелим,  но с любов, тя е тук…  И сега аз я извадих на този лист, за да я видиш, защото понякога забравям да ти я покажа, мислейки си, че ти знаеш…  Обичам да заспивам след теб…   Казват, че когато мислиш за някой докато той спи, се появяваш в съня му…. Надявам се и аз да съм дошла в твоя, но за да съм сигурна, че ще усетиш как се чувствам ще ти оставя да прочетеш това...   Честит Рожден Ден,  Иво!