понеделник, 16 декември 2013 г.

Семейна фейсбук страница?

Предполагам, че всеки от нас има в списъка от приятели във фейсбук поне по един семеен профил. Преди време мислех, че тези двойки много се обичат, нямат тайни пароли един от друг и нямат нужда да скрият нещо само за себе си. Всичко е общо и това им спестява конфликти. Исках и аз да имам такъв профил... Но дали е така наистина? Минаха години от тогава, а моето желание за притежание и контрол над другия във виртуалното пространство,не беше изпълнено, за което съм благодарна, а и любовта ми се промени значително от тогава. Сега общата фейсбук страница ми намирисва на ревност, несигурност, съмнения и страх, но не и на истинска любов. Едно обезличаване на всеки един от двамата. Получава се нова страница, която прилича на хермафродит - мъжко/женски профил, в който по някакъв техен график се сменят профилните снимки ту на единия, ту на другия, а често, за да им бъде по лесно се слага една обща снимка. Чудя се как решават въпроса със статусите, кой е по-активен? Как да разпознаем кой от двамата е автора им? Или двамата може би имат еднакъв вкус, лайкват винаги едни и същи неща, и мислят по един и същи начин за всичко в живота. Как можем да разбере какво харесва всеки един от тях? Така ли си представяме идеалната връзка?  Ако е така, аз с радост спирам да си я представям такава, защото не мога да се откажа от себе в името на любовта.
Всяка двойка си има своя семеен общ живот, общ дом, деца и реално пространство, в което да бъдат заедно. Какво се случва, когато и там във виртуалното пространство, където можем да изразим себе си пак сме "Ние". Какво ни кара да бъдем навсякъде с другия? Любов? Страх? Контрол? Да разгледаме последната дума - контрол, как ви звучи? Потискащо,  ограничаващо, сякаш казва страхувам се да не те загубя, затова предпочитам да те държа под око, и да бъда навсякъде с теб, защото може да сгрешиш. Не е ли всеки сам отговорен за действията си? И защо ние трябва да се грижим за това някой друг да не сгреши. Та това за него може да не е грешка! Ние не носим вина за това, че не сме я предотвратили и не можем да държим любовта си силно в ръце. Защото тя има нужда от въздух, за да съществува, и ако и го отнемем, тя ще намери начин да си го набави.
Можем ли създавайки връзка да заличим себе си и своето минало, да изтрием всичко, което сме били, за да започнем от начало, като част от нещо друго, а не като цяло? Не сме ли все още две отделни същества, които имат връзка? Нали има възможност за определяне на семейния ни статус, там може да отбележим в каква връзка сме и с кой. По този начин да покажем на всички, че обичаме, ако въобще имаме потребност да споделяме любовта си със света. Така на тази само наша страница ще имаме нашите статуси, мисли и чувства, нашите приятели, с които да споделяме, нашите лични съобщения, нашият свят, в който не спираме да бъдем себе си! Място, на което нашата същност не е слята с ничия друга... Няма зависимост, а свобода!
Как ми се иска да попитам тези двойки, как се е родила идеята за общата им фейсбук страница, какви са били аргументите на всеки един, еднакво ли е било желанието и на двамата за създаването й? Дава ли им това, което са очаквали от нея?
Може ли да има любов и страх едновременно? Ако се страхуваме, че можем да изгубим човека когото обичаме, защо въобще го обичаме? Защо да се страхуваме от изневярата, след като тя само ще ни покаже, че този човек може би не е за нас или не се чувства добре с нас?
Не е ли любовта тази, която ни учи да даваме на другия толкова, колкото той иска да получи, нито повече, нито по малко... Има приливи и отливи, динамична е, но това, че се променя я прави по-истинска и дълбока...

1 коментар:

  1. РАЗМИСЛИ


    ЛЪЖАТА

    Има ли полезни лъжи? Такива, на които казваме “Благородна лъжа”.

    Не е ли малко противоречиво: Лъжа – благородна?

    Защо лъжем? Обикновено, за да представим себе си така, че да се харесаме на околните или да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този, към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува.
    Дори това да е само в 99% от случаите,
    струва ли си риска заради единия процент? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това, тя действа двупосочно-премазва и лъжеца и излъгания.

    Ще бъде ли скучен светът без лъжа?
    Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообразяват живота.

    Какво е истината? Нещо, което ме кара да се чувствам комфортно. Когато изричам истини не го усещам, но го разбирам,
    Когато почувствам неудобството при мисълта да излъжа.

    Какво е лъжата? Нещо, което ти изсмуква енергията, карайки те да се съсредоточаваш върху несъществуващи факти, да подреждаш несъществуващи събития в хронологичен ред,
    а след това да поддържаш версиите си неограничено време.
    За това много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина.
    Стремейки се да предаде най-правдива форма на измислицата,
    Той убеждава себе си и след известен период от време започва да си вярва.


    МАЛКИТЕ ЛЪЖИ

    Обикновено оправдаваме малката лъжа.
    Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия,
    дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещият си задава този въпрос.
    Най-голямата полза от лъжата-дава ни краткотраен комфорт.
    Най-малката вреда от лъжата – дълго време се чувстваме гузни от нея.

    Разбира се всичко това е валидно за психика, която обществото приема да нарича нормална. Не е за измамника. Но това е вече друга тема.

    ОтговорИзтриване