вторник, 16 април 2013 г.

За отчаянието на една майка, която откри себе си...

                     
        Изминаха много месеци, чак не искам да ги броя, месеци, в които бях готова да продължа напред, но не се получаваше... Колко е трудно на една жена излязла от професионалния живот, за да се отдаде на най-важната за нея "работа" - създаването на нов живот, нов човек...  Е, бях майка, напълно отдадена на детето и грижите за него, посветих му много време, но в един момент усещах, че имам нужда да продължа... Още докато бях в майчинство започнах с подготовката за новото начало. Завърших магистратурата си, подобрих знанията си по английски език, ходех на различни курсове и семинари, с една дума работех за новият старт, който ми предстоеше... Но какво се случи - интервю след интервю, много въпроси, много отговори, много надежди и много разочарования, уж се представях чудесно, а все не бях достатъчно добра. Пусках автобиографии, пишех мотивационни писма, на всяко следващо интервю бях по-добра от предходното, анализирах всяка дума, всеки детайл от моето представяне, търсех грешки, поправях ги и въпреки това нищо не се получаваше. Тогава дойде отчаянието, ужасно, тежко чувство, което ме хващаше стискаше ме с всичка сила и ме задушаваше. Загубих увереността си, вече виждах само недостатъци, не се харесвах, не бях достатъчно добра за никой и това ме поглъщаше... Но не спирах да опитвам, и вместо да успея аз затъвах, блъсках се като врабче в клетката на отчаянието и не намирах изход. Как да избягам, как да полетя, бяха прекършили крилата ми, бяха ми взели всичко! А бях майка, която с цялото си сърце искаше да успее, да бъде добър пример за сина си... затова продължавах! Така изминаха много дни, дни изпълнени с надежди и такива, в които не намирах сили да победя отчаянието. Прочетох много книги, от онези за положителното мислене, от онези, в които ти казват как да мечтаеш, но не и как да действаш... Тогава разбрах, че за да успея трябва да знам какво мога и какво искам, да насоча цялата си енергия в това и с малки крачки да стигна до целта.  В момента, в който моята цел бе готова, аз разбрах, че ще успея. Сега знам какво и как да направя, знам какво искам, знам и след колко време ще го получа... и не бързам, правя малки стъпки. Искам всичко да бъде както трябва, подготвям се! И докато правих всичко това ми предложиха работа, най-накрая! Но тя дойде, когато не беше вече център, не беше тя целта, дойде за да бъде средството, с което ще постигна целта си. И както казват в онези книги, когато нещо не върви, просто погледни от друг ъгъл, начертай нов план, промени нещо, поискай нещо друго... и тогава нещата ще се получат.  Работата ще ми даде спокойствието и увереността, които бях изгубила. Сега съм готова, изпълнена с енергия, изпълнена с идеи и отново мога да започна отначало... Нещо ново, различно, точно това, от което имам нужда, а не това, което си мислех, че искам. Знам, трябваше да изживея всичко, за да осъзная, че не искам това, което е за мен, а това което си мислех, че трябва да е за мен. Затова минавайки през отчаянието, открих онова, за което бях затворила очите си, онова което носих в себе си, онзи потенциал, който щях да пренебрегна, за да правя неща, от които щях да бъда не само отчаяна, но и нещастна. Сега знам най-важното - за да успееш трябва просто да знаеш какво точно искаш и да го следваш, от там нататък пътят лесно се върви и той зависи само от теб!

Няма коментари:

Публикуване на коментар