вторник, 30 април 2013 г.

Любовно обяснение




Това писмо пристигна късно снощи, моят любим реши да ми припомни, какво сме си обещали, защото понякога живота ни променя и ние имаме нужда да се преоткрием отново, с онова вълнение, с което сме писали тези писма... Публикувам моето, което е от октомври 2007, една година след като започна всичко... В писмото пиша за миналото, за да кажа от какво и заради какво си тръгвам в любовта...


"....Чудя се от къде да започна и какво да кажа... Имах друга любов, мислех, че е истинската, мислих си, че всичко ще е много хубаво... гледах света през розови очила... Всички около мен ми казваха, че това не е човека за мен, защото виждаха колко сме различни, колко обичаща бях аз и колко безразличен беше той, много страдах от това разминаване. Имали сме нашите хубави моменти, но с времето нещата се промениха... Особено след като заживяхме заедно, той спря да се интересува от мен беше толкова погълнат от неговите си задачи че не ме забелязваше. Имаше жена, която се грижеше за него, готвеше му, чистеше, переше, винаги всичко си беше на мястото... Аз просто станах като част от пейзажа едно допълнение към неговия свят. Спря да ме целува, ако аз се опитвах да го целуна ми казваше да не се лигавя било глупаво, спря да пита как съм... Превърнах се в слугиня, а не в любима... не ми тежеше това което правех, а това, че никой не казваше едно „благодаря, че правиш това за мен...” Станах раздразнителна, не се понасях, заяждах се, само и само да получа неговото внимание и започвахме да се караме... До такава степен този човек ми бе повлиял, че станах друг човек. Плачех или пък излизах и се прибирах късно за да не ми се налага да общувам с него. Така след поредния скандал си събрах нещата и си тръгнах. Той дори не си направи труда да ми каже "Довиждане". Беше сигурен, че ще се върна, че не мога да се справя сама и пак ще имам нужда от него. Е, справих се и без него, чувствах се много по-спокойна. Не се виждахме няколко месеца, а когато го видях след това, разбрах, че за мен всичко е свършило, този човек не беше вече любовта. Нямаше го онова чувство, нямаше нищо. Можех да му бъда приятел, но нямаше смисъл. Просто ми беше жал за него. Разбрах, че без него не свършва света. Това е история, която не е имала бъдеще. Просто бяхме различни имахме различни нужди, темперамент, емоция!
Не знам как се случи, но ти се появи, когато не търсех любовта, исках да се възстановя... Да съм готова да отворя сърцето си... и ти ме накара да повярвам в любовта, не очаквах нищо от теб, а сега те обичам толкова много... Спомняш ли си как започна всичко, без обещания, без нищо, просто, за да ни е хубаво.... Не искахме много един от друг, не се намесвахме в живота на другия.... Бяхме свободни... и мисля, че точно тази свобода ни сближи... Обичахме така, без да губим свободата си. Оставих те сам да решиш какво искаш и ако искаш мен, сам да дойдеш, а не да те моля... Обичам те много отдавна, но просто играх по твоите правила... Нали така искаше ти... Да сме свободни да имаме отворена връзка... Да, сега мога да кажа, че искам да бъда до теб... да се будя до теб... да съм част от твоя живот...  Да, искам всички онези неща, които карат сърцето ми да бие лудо, когато се случват... усмивката ти... или начина, по който ме гледаш когато казваш "обичам те". Имам толкова много неща, които са ми достатъчни да те обичам... Знам, че не сме идеални и всеки има своите недостатъци... Но, ако усещаш, че с мен ти е хубаво, ако мислиш, че можеш да ме приемеш такава каквато съм, ако мислиш, че е по-добре да те ядосвам понякога, отколкото да ме няма до теб ... Ако знаеш, че понякога ще е трудно, но все пак би опитал, ако вярваш, че мога да бъда майка на деца ти, просто ми го кажи и аз ще бъда до теб и ще те обичам..."

Припомнете си вашето начало, или се осмелете да разкриете чувствата си и сътворете вашата история!



Няма коментари:

Публикуване на коментар