сряда, 23 октомври 2013 г.

Ех, този ден...

Днес имам „свободен ден”, за някои това е мечтания ден, в който просто няма да правят нищо и ще си почиват. Няма да мислят, няма да действат, няма да търсят…. Просто ще се насладят на свободата от всички ангажименти, с които иначе са заети. Е, моят свободен ден тръгна доста несвободно.  Събудих се с усещането за неудовлетвореност.  За да заглуша това чувство, реших да сложа в ред  дома си, но това не помогна особено, освен това подредения дом, за съжаление не е равностоен на подредени мисли. После реших да пия кафе с приятелки. Добре, но и с тях не можах да открия това, което ме мъчи. Денят продължава, времето е чудесно, грее слънце… Топъл, красив есенен ден, но на мен не ми е красиво. Започвам да се изнервям, че не мога да се насладя на деня. Решавам, че може би една медитация ще ми помогне да се отпусна. Правя я, но успявам да се отпусна само физически, друго отпускане явно днес е невъзможно! Идват въпроси, обръщам се към себе се, за да открия причината, да открия „нещото”, което ми пречи, което ме дразни и прави денят ми труден
. Не мога! Отварям една книга, втора книга… Какво трябва  да прочета, да чуя, да видя, или да усетя, за да се освободя от тази неудовлетвореност?Времето днес не ми стига, денят минава, а аз не намирам отговора….  Плаче ми се, а уж нямам причина за сълзи… или може би имам, но не я забелязвам? Може би трябва да се отпусна и да поплача… но за какво? Нямам представа от какво е буцата заседнала в гърдите ми, но я усещам и не знам как да се справя с нея, как да я освободя, как да я разбера, как да я приема…. Ох, мразя тези дни! Имам нужда да усещам любимите хора до мен, но същевременно знам, че те не могат да ми помогнат, по скоро ме разсейват от това да открия себе си в този хаос, който се е завихрил. Искам да са тук, но също искам да ги няма…. Подкрепа ли търся или планирам бягство?  Как да намеря това, което искам? А дали въобще трябва да търся нещо? И как да успокоя тази буря в мен, та аз не се понасям  днес! Като бясно куче, което не знае какво да прави, как да се държи, къде да се дене. Дори сега докато пиша, тракам със все сила върху клавиатурата. Да! Реших да го напиша, след като не можах да го кажа, да го намеря и да го измисля, реших, че за да се освободя от това странно напрежение, просто трябва да го напиша! Е, опитах се с думи да изразя това, което чувствам, а може би трябва да го нарисувам? Сега ми хрумва, че ако взема молив, за да го нарисувам, бих избрала лилавия цвят и бих драскала в кръг…. Едно гнездо, голямо, лилаво, на което се вижда как моливът ту е бил нежен, ту е натискал със сила, опитвайки се да предаде всеки нюанс на развълнуваната ми душа….
Ех, този празен ден, защо не му се насладих? Контролът  пак не пуснах и всичко развалих…. Какво очакване задоволявах, и трябваше ли тъй да мине, а може би все още има какво да ми се случи днес…. С очакване ли само ще се размина или ще дойде чаканата вест?

П.С. Написах писмото следобед, след което излязох навън с детето. Напрежението започна да спада... А преди малко след като реших да го споделя с вас го препрочетох и открих отговорът, който цял ден търся! Е, сега вече мога да заспя, спокойна! Лека нощ! 


понеделник, 7 октомври 2013 г.

За свободата в любовта...

Има различни видове връзки и отношения, някои са лесни и с ясни правила, други са мъчителни и хаотични, трети са подчинени на зависимост и страх от загубата на партньора... Как се обича? Някой знае ли точната рецепта за обичане? Всеки сам намира своя начин! И всеки сам избира. Някои се страхуват да избират, защото не са готови да понесат трудностите, които този избор може да им донесе... Потъпкват себе си и се оставят на течението, докато в един момент не усетят, че ако не излязат от там рискуват да загубят себе си...
В моята работа аз помагам на хората да открият най-добрия за тях начин за обичане, този който ще им даде спокойствието, към което се стремят. Нали животът е една буря, един хаос, в който мислите никога не могат да победят чувствата, но постоянно се опитват да ги контролират, да ги вкарват в изкуствено създадени рамки на "правилните" и "грешните" начини? 
Как се обича "свободно"? Кой обича така? Защо винаги, когато се почувстват ограничени в свободата си някои хора са готови да се борят, да избягат, да намерят нов път?
Те са онези, които са се научили да обичат себе си, онези, които не се страхуват да останат сами, онези които знаят, че щастието е в тях, то не зависи от някой друг, онези, за които любовта на партньора  е подарък, а не нужда. Те са силни, защото знаят какво наистина искат. Те също се подчиняват, но на себе си, на своите чувства, обичат, защото знаят, че заслужават да бъдат обични. Те са обичани! Обичани от такива като тях, защото слабите не биха издържали. Биха плакали, биха се сърдили, биха молили за любовта и вниманието, което не са могли да си дадат сами, очаквайки някой друг да запълни тази празнота. Слабите не правят избори, те се оставят да бъдат избирани, те не дават, а само получават и никога не им е достатъчно, винаги нещо им липсва, винаги някой друг е отговорен за тяхното щастие... Тези връзки са трудни, там където зависимостта към партньора е по-силна от любовта към него има болка, има неудовлетвореност, има страх, има съмнения.. Там има повече мисли, отколкото чувства...
Запознах се с едно момиче. Исках да я опозная, да я разбера. Открих, че в нея имаше много любов, мъдрост и сила. Тя се бе научила да обича себе си, да бъде щастлива дори когато е сама, затова в любовта не изискваше, не молеше, не очакваше... Тя обичаше... Усетих я много близка, знаеща какво иска, намерила пътя, по който да обича, намерила човека, на който да подари любовта си! 
Щастлива съм, че успях да надникна отвътре, в една вселена, в която има хармония! Тя знае, че бурята е необходима, за да се насладим после на слънцето, тя знае, че любовта изисква отдаденост, вяра и грижа. Тя знае, че когато разбираш себе си, не се вълнуваш от това дали света те е разбрал... 
И аз знам, че е прекрасно да общуваш с такива хора, прекрасно е да има други "като теб", с които не е нужно да обясняваш...
Така се обича "свободно"!  Защото сме тук първо да обичаме себе си, да си вярваме и да се разбираме, и чак след това да обичаме другите, да им вярваме и да ги разбираме... 
Без да се опитваме да ги променяме и да ги правим такива, каквито ни трябват... Просто да открием себе си и тогава ще намерим тези, които търсим!