Ех, този ден...

Днес имам „свободен ден”, за някои това е мечтания ден, в който просто няма да правят нищо и ще си почиват. Няма да мислят, няма да действат, няма да търсят…. Просто ще се насладят на свободата от всички ангажименти, с които иначе са заети. Е, моят свободен ден тръгна доста несвободно.  Събудих се с усещането за неудовлетвореност.  За да заглуша това чувство, реших да сложа в ред  дома си, но това не помогна особено, освен това подредения дом, за съжаление не е равностоен на подредени мисли. После реших да пия кафе с приятелки. Добре, но и с тях не можах да открия това, което ме мъчи. Денят продължава, времето е чудесно, грее слънце… Топъл, красив есенен ден, но на мен не ми е красиво. Започвам да се изнервям, че не мога да се насладя на деня. Решавам, че може би една медитация ще ми помогне да се отпусна. Правя я, но успявам да се отпусна само физически, друго отпускане явно днес е невъзможно! Идват въпроси, обръщам се към себе се, за да открия причината, да открия „нещото”, което ми пречи, което ме дразни и прави денят ми труден

. Не мога! Отварям една книга, втора книга… Какво трябва  да прочета, да чуя, да видя, или да усетя, за да се освободя от тази неудовлетвореност?Времето днес не ми стига, денят минава, а аз не намирам отговора….  Плаче ми се, а уж нямам причина за сълзи… или може би имам, но не я забелязвам? Може би трябва да се отпусна и да поплача… но за какво? Нямам представа от какво е буцата заседнала в гърдите ми, но я усещам и не знам как да се справя с нея, как да я освободя, как да я разбера, как да я приема…. Ох, мразя тези дни! Имам нужда да усещам любимите хора до мен, но същевременно знам, че те не могат да ми помогнат, по скоро ме разсейват от това да открия себе си в този хаос, който се е завихрил. Искам да са тук, но също искам да ги няма…. Подкрепа ли търся или планирам бягство?  Как да намеря това, което искам? А дали въобще трябва да търся нещо? И как да успокоя тази буря в мен, та аз не се понасям  днес! Като бясно куче, което не знае какво да прави, как да се държи, къде да се дене. Дори сега докато пиша, тракам със все сила върху клавиатурата. Да! Реших да го напиша, след като не можах да го кажа, да го намеря и да го измисля, реших, че за да се освободя от това странно напрежение, просто трябва да го напиша! Е, опитах се с думи да изразя това, което чувствам, а може би трябва да го нарисувам? Сега ми хрумва, че ако взема молив, за да го нарисувам, бих избрала лилавия цвят и бих драскала в кръг…. Едно гнездо, голямо, лилаво, на което се вижда как моливът ту е бил нежен, ту е натискал със сила, опитвайки се да предаде всеки нюанс на развълнуваната ми душа….

Ех, този празен ден, защо не му се насладих? Контролът  пак не пуснах и всичко развалих…. Какво очакване задоволявах, и трябваше ли тъй да мине, а може би все още има какво да ми се случи днес…. С очакване ли само ще се размина или ще дойде чаканата вест?

П.С. Написах писмото следобед, след което излязох навън с детето. Напрежението започна да спада... А преди малко след като реших да го споделя с вас го препрочетох и открих отговорът, който цял ден търся! Е, сега вече мога да заспя, спокойна! Лека нощ!