За свободата в любовта...

Има различни видове връзки и отношения, някои са лесни и с ясни правила, други са мъчителни и хаотични, трети са подчинени на зависимост и страх от загубата на партньора... Как се обича? Някой знае ли точната рецепта за обичане? Всеки сам намира своя начин! И всеки сам избира. Някои се страхуват да избират, защото не са готови да понесат трудностите, които този избор може да им донесе... Потъпкват себе си и се оставят на течението, докато в един момент не усетят, че ако не излязат от там рискуват да загубят себе си...

В моята работа аз помагам на хората да открият най-добрия за тях начин за обичане, този който ще им даде спокойствието, към което се стремят. Нали животът е една буря, един хаос, в който мислите никога не могат да победят чувствата, но постоянно се опитват да ги контролират, да ги вкарват в изкуствено създадени рамки на "правилните" и "грешните" начини? 

Как се обича "свободно"? Кой обича така? Защо винаги, когато се почувстват ограничени в свободата си някои хора са готови да се борят, да избягат, да намерят нов път?

Те са онези, които са се научили да обичат себе си, онези, които не се страхуват да останат сами, онези които знаят, че щастието е в тях, то не зависи от някой друг, онези, за които любовта на партньора  е подарък, а не нужда. Те са силни, защото знаят какво наистина искат. Те също се подчиняват, но на себе си, на своите чувства, обичат, защото знаят, че заслужават да бъдат обични. Те са обичани! Обичани от такива като тях, защото слабите не биха издържали. Биха плакали, биха се сърдили, биха молили за любовта и вниманието, което не са могли да си дадат сами, очаквайки някой друг да запълни тази празнота. Слабите не правят избори, те се оставят да бъдат избирани, те не дават, а само получават и никога не им е достатъчно, винаги нещо им липсва, винаги някой друг е отговорен за тяхното щастие... Тези връзки са трудни, там където зависимостта към партньора е по-силна от любовта към него има болка, има неудовлетвореност, има страх, има съмнения.. Там има повече мисли, отколкото чувства...

Запознах се с едно момиче. Исках да я опозная, да я разбера. Открих, че в нея имаше много любов, мъдрост и сила. Тя се бе научила да обича себе си, да бъде щастлива дори когато е сама, затова в любовта не изискваше, не молеше, не очакваше... Тя обичаше... Усетих я много близка, знаеща какво иска, намерила пътя, по който да обича, намерила човека, на който да подари любовта си! 

Щастлива съм, че успях да надникна отвътре, в една вселена, в която има хармония! Тя знае, че бурята е необходима, за да се насладим после на слънцето, тя знае, че любовта изисква отдаденост, вяра и грижа. Тя знае, че когато разбираш себе си, не се вълнуваш от това дали света те е разбрал... 

И аз знам, че е прекрасно да общуваш с такива хора, прекрасно е да има други "като теб", с които не е нужно да обясняваш...
Така се обича "свободно"!  Защото сме тук първо да обичаме себе си, да си вярваме и да се разбираме, и чак след това да обичаме другите, да им вярваме и да ги разбираме... 

Без да се опитваме да ги променяме и да ги правим такива, каквито ни трябват... Просто да открием себе си и тогава ще намерим тези, които търсим!