Днес ми е малко тъжно… Направо не мога да повярвам , колко
празни хора има. Хора, които измерват щастието си с парите, които
печелят. И какво ги прави щастливи? Нов телефон, нова кола, дрехи, обувки или
почивка на някоя модерна дестинация. И
като ги погледнеш уж имат всичко, а все не са доволни и все гледат другите, и
все се сравняват и все искат да са на върха във всичко. Дали някога си задават въпроса кое ги прави
щастливи, ами ако един ден живота така ги завърти, че вече нямат нищо, как ще
живеят, как ще се щастливи без скъпия си телефон, кола или чанта. На какво ще
се радват, за какво ще си говорят, кой
ще обсъждат. Хора, не виждате ли как
всичко това е създадено, за да ви изпразни, да ви направи като машини,
многофункционални, но бездушни….
Така ли си представяте живота? И после казвате, че не ви върви в любовта, не
сте щастливи, брака ви се разпада… Ами как да се задържи след като никой не
полага и минимални усилия да го прави пълноценен, истински, смислен. Замисляли
ли сте се, че само искате, искате да ви обичат повече, да ви уважават повече,
да ви разбират повече, да ви изневеряват по малко, с една дума света да се
върти около вас… Но как да се получи когато и другият до вас мисли така? А защо
го избрахте? Защо в начало света ви беше прекрасен, а сега сте недоволен? Дали
само той се промени? Ами вие? Дали сте
същото момче или момиче? Не! Всичко се променя, не само света около вас, но и
вие. Важно е промяната да бъде позитивна, да надраствате себе си, да се
адаптирате към промяната в другите, да се променяте заедно. Да не забравяте
защо сте заедно, да не забравяте, че за да трае любовта повече от три години тя
трябва да е обгрижвана и от двамата. За
да бъде семейството ви щастливо трябва и вие да сте щастливи в това семейство,
да давате това, което искате да получите, да разбирате и приемате другия, да се
радвате за него, да плачете с него, да мечтаете неговите мечти, а той вашите. И
стига с тези материални неща! Те не ви правят щастливи, просто ви запълват
времето, в което можете наистина да сте щастливи и да се радвате на живота.
Замисляте ли се какво бихте правили, ако нямате интернет, телефон, компютър,
трябва да се возите на градския транспорт и сте лишени от всички „екстри” как
ще мине деня ви? Можете ли да си представите какво бихте правили този ден? Май няма с какво да го запълните… А кога последно четохте книга цяла
нощ, защото беше толкова интересна… Кога за последно водихте толкова интересен
и приятен разговор, че не усетихте как минаха 3 часа… Кога за последно правихте
секс без да мислите за нещо друго… Кога
се гушкахте и целувахте цяла сутрин… Кога последно танцувахте двамата, а кога пяхте
двамата, кога се смяхте двамата, а кога плакахте? Какво правите заедно? Всичко?
Нищо? Или всеки си знае „задълженията” и си ги изпълнява? Така ли си
представяхте брака? А защо го докарахте до там? Защо спряхте да живеете както
преди? Какво ви е оправданието? Със сигурност имате солидно оправдание зад,
което се криете всеки път когато доброволно се отказвате от живота…
Или си мислите, че с новата "вещ" ще оправите отношенията, или пък ви е по лесно да не ги
забелязвате, защото иначе ще трябва да опитате да промените нещо в себе си, а
това все пак изисква известна доза усилия, за която нямате сили… Е, как да
имате като всичките ви сили отиват в това да се правите че нямате проблем или
да се опитвате да свикнете да живеете с него, вместо да се освободите от него… И какво един ден се събуждате и си казвате „ах,
мина ми живота, а аз не съм живял…” и кой ще е виновен? Всеки друг но не и
вие, защото щастието ви винаги е
зависело от някой друг нали? А защо го търсите във другите или във вещите, като
то си е там вътре във вас, само трябва да го освободите… Онази част от вас,
която като дете затворихте и скрихте, защото трябваше да пораснете, и да забравите
за себе си… Какво ви се иска сега?
Направете го! И Моля ви, спрете да гледате само обвивката, погледнете вътре!
Има толкова прекрасни думи, мисли и чувства… намерете ги, хванете ги и не ги
пускайте, тогава няма да имате нужда от нищо друго!
