Семейна фейсбук страница?

Предполагам, че всеки от нас има в списъка от приятели във фейсбук поне по един семеен профил. Преди време мислех, че тези двойки много се обичат, нямат тайни пароли един от друг и нямат нужда да скрият нещо само за себе си. Всичко е общо и това им спестява конфликти. Исках и аз да имам такъв профил... Но дали е така наистина? Минаха години от тогава, а моето желание за притежание и контрол над другия във виртуалното пространство,не беше изпълнено, за което съм благодарна, а и любовта ми се промени значително от тогава. Сега общата фейсбук страница ми намирисва на ревност, несигурност, съмнения и страх, но не и на истинска любов. Едно обезличаване на всеки един от двамата. Получава се нова страница, която прилича на хермафродит - мъжко/женски профил, в който по някакъв техен график се сменят профилните снимки ту на единия, ту на другия, а често, за да им бъде по лесно се слага една обща снимка. Чудя се как решават въпроса със статусите, кой е по-активен? Как да разпознаем кой от двамата е автора им? Или двамата може би имат еднакъв вкус, лайкват винаги едни и същи неща, и мислят по един и същи начин за всичко в живота. Как можем да разбере какво харесва всеки един от тях? Така ли си представяме идеалната връзка?  Ако е така, аз с радост спирам да си я представям такава, защото не мога да се откажа от себе в името на любовта.

Всяка двойка си има своя семеен общ живот, общ дом, деца и реално пространство, в което да бъдат заедно. Какво се случва, когато и там във виртуалното пространство, където можем да изразим себе си пак сме "Ние". Какво ни кара да бъдем навсякъде с другия? Любов? Страх? Контрол? Да разгледаме последната дума - контрол, как ви звучи? Потискащо,  ограничаващо, сякаш казва страхувам се да не те загубя, затова предпочитам да те държа под око, и да бъда навсякъде с теб, защото може да сгрешиш. Не е ли всеки сам отговорен за действията си? И защо ние трябва да се грижим за това някой друг да не сгреши. Та това за него може да не е грешка! Ние не носим вина за това, че не сме я предотвратили и не можем да държим любовта си силно в ръце. Защото тя има нужда от въздух, за да съществува, и ако и го отнемем, тя ще намери начин да си го набави.
Можем ли създавайки връзка да заличим себе си и своето минало, да изтрием всичко, което сме били, за да започнем от начало, като част от нещо друго, а не като цяло? Не сме ли все още две отделни същества, които имат връзка? Нали има възможност за определяне на семейния ни статус, там може да отбележим в каква връзка сме и с кой. По този начин да покажем на всички, че обичаме, ако въобще имаме потребност да споделяме любовта си със света. Така на тази само наша страница ще имаме нашите статуси, мисли и чувства, нашите приятели, с които да споделяме, нашите лични съобщения, нашият свят, в който не спираме да бъдем себе си! Място, на което нашата същност не е слята с ничия друга... Няма зависимост, а свобода!
Как ми се иска да попитам тези двойки, как се е родила идеята за общата им фейсбук страница, какви са били аргументите на всеки един, еднакво ли е било желанието и на двамата за създаването й? Дава ли им това, което са очаквали от нея?
Може ли да има любов и страх едновременно? Ако се страхуваме, че можем да изгубим човека когото обичаме, защо въобще го обичаме? Защо да се страхуваме от изневярата, след като тя само ще ни покаже, че този човек може би не е за нас или не се чувства добре с нас?
Не е ли любовта тази, която ни учи да даваме на другия толкова, колкото той иска да получи, нито повече, нито по малко... Има приливи и отливи, динамична е, но това, че се променя я прави по-истинска и дълбока...

За теб!

Лежа в прекрасното ни  легло, наслаждавам се на начина, по който е прегърнало телата ни, приело ни е и вече сме част от него… До мен спи момчето,  което обичам, чувам го как диша, сърцето ми се пълни със щастие при всяко негово вдишване и с благодарност, при всяко издишане,  после започвам да дишам в неговия ритъм сгушена до него под топлото одеало…  Заслушвам се в музиката, която идва от другата стая, някакъв техно ритъм, който не разбирам, но после започвам да долавям един, втори, трети и всеки е различен, идват ритъм след ритъм, но старите не си тръгват, стават все повече и все по-хубаво , а уж е един и същ… тогава един мъжки глас запява на испански звучи страхотно…. Не разбирам за какво пее, но усещам чувството му, гласът е въздействащ и песента ме отвежда някъде… Красив плаж, много хора, слушат тази музика, танцуват, с телата си, със сърцата си, усмихват се, виждам щастието им, не могат да го скрият… И аз съм там и аз съм в този ритъм, и моето момче е  до мен… хваща ме за рака и знам колко му е хубаво… Щастлива съм… Танцуваме… После идва изгрева… изгарящ и безумно красив….

Лежим на пясъка… затварям очи и се заслушвам в шума на морето, а мъжът с красивия глас все още пее…  Хората също са там, но аз съм далеч, ние сме далеч… аз и той сме на нашата малка планета, едновременно  близо и далеч от света…  усещам как той ме гледа, за какво ли мисли в този момент…? Дали и неговото сърце бие с над 100 удара в минута, както прави моето? Докосва бузата ми… Обичам го!  Знам, че има мигове, в които нашето „Обичам те” говори вместо нас… в тишината. Връщам се обратно в леглото… Топло, меко, в къщи… Чудя се дали да се измъкна и да напиша всичко това или да остана …. Не издържам, искам да нарисувам това чувство с думи… Ставам, сядам в креслото с компютър в скута и пиша…  Колко красива може да е любовта…  Да стоиш и да гледаш твоето момче как спи, да се пренасяш с него на прекрасни места,  да мечтаеш неговите мечти,  а той твоите …  И въпреки ежедневието или дори, заради него имаме тези мигове, мигове в които знам, че не съжалявам за нито един ден, мигове в които благодаря, мигове, в които съм на нашата малка планета, на която крием любовта си чиста и истинска само за нас…. Сваляме маските, трием грима, плачем, смеем се,  страхуваме се, губим и печелим,  но с любов, тя е тук…  И сега аз я извадих на този лист, за да я видиш, защото понякога забравям да ти я покажа, мислейки си, че ти знаеш…  Обичам да заспивам след теб…   Казват, че когато мислиш за някой докато той спи, се появяваш в съня му…. Надявам се и аз да съм дошла в твоя, но за да съм сигурна, че ще усетиш как се чувствам ще ти оставя да прочетеш това...   Честит Рожден Ден,  Иво!