За... "Обичам те"

Провокирана от прощалното писмо на Маркес, се замислих върху това колко често и как казваме на любимите хора "Обичам те" ... Колко често трябва да го правим,  и има ли правило или просто ни идва отвътре. Дали един човек може да скрие своето "Обичам те" само, защото не го изрича с думи и по-важно ли е да го чуваме, отколкото да го усещаме. За мен тези две думи са много силни, те са думи заличаващи страха, болката, отчаянието, самотата, тъгата и всички онези неприятни чувства, които понякога изпитваме... Затова  тези вълшебни думи трябва да се пазят, за специалните моменти, моментите, в които тяхната енергия ще бъде най-силна, ще бъдат изречени със сърцето и ще попаднат в сърцето на този, който ги чува...  Всеки ден се показва любовта, тя се усеща и без думи, тя не може да се скрие... не е нужно да я чуваме, а да я усещаме.
Спомняте ли си как казахте първото "Обичам те" на човека до вас? Кога разбрахте, че го обичате? Веднага ли му казахте или се страхувахте първи да изразите чувствата си? В днешно време хората се страхуват да говорят за чувствата си, за да не бъдат уязвими, но могат ли да се предпазят от тях и могат ли да ги скрият? Едва ли! Показването на любовта не е в това да чуеш "Обичам те", а в онези малки неща, които другият прави или казва за теб... Човекът, който обича е грижовен, всеотдаен, той знае какво да ви каже, за да усетите, че сте обичани, той е открит и умее да понася вашите лоши моменти, умее да бъде до вас и в трудните ви дни, не бяга когато му стане трудно... Не е нужно да чувате "Обичам те" и после да разбирате, че са ви предали...  Макар, че има и такива хора, които го казват от сърце всеки ден, защото наистина изпитват необходимост да го направят. Дали обаче не се губи така тяхната сила, не се ли изхабяват тези така прекрасни думи, дали ще разтуптят сърцето ми, ако ги чувам всеки ден и как ще ме излекуват, ако са загубили магията, която носят... Или може би стават още по-силни...
Хората, които обичаме не винаги усещат това, затова не бива да забравяме да показваме, че те са важни за нас, че те са всичко за нас... А в тихите моменти, в които говорят душите ни, "обичам те" се чува от всеки удар на сърцето, и без да е изречено го чуваме и усещаме. И въпреки, че живеем във време, в което тези моменти стават все по-малко и все по-трудно намираме човека, с който да се отпуснем и да ги изживеем, ние не трябва да спираме да обичаме, без да се страхуваме, и без да се крием. Не е нужно да ни остават броени дни живот, за да разкриваме какво чувстваме пред света, можем да го правим всеки ден, не е нужно да контролираме чувствата си, за да не бъдем наранени, защото ние и тогава ще бъдем не по-малко нещастни...  Кажете "обичам те" така, както искате на вас да ви го кажат, направете го специално, вълнуващо, различно... Оставете бележка на огледалото, или на възглавницата, или на екрана на компютъра, в колата, или в хладилника... Направете изненада, онази изненада, която вие очаквате да получите, провокирайте партньора си да направи същото... И повярвайте ми и вие и човека до вас ще бъдете еднакво развълнувани от това... И не мислете, че щом сте заедно отдавна, вече не е нужно да се изненадвате, а едно "обичам те" тръгвайки за работа е достатъчно, напротив, точно сега е момента да го поднасяте по различен начин, сега е момента да бъдете изобретателни, да се грижите за любовта...  Направете го!