Преди да кажа "Да"

Беше страхотно слънчево утро. Тя се събуди с усмивка и започна да си тананика сватбения марш, оставаше малко повече от месец до сватбата и вълнението растеше всеки ден. Днес трябваше да уточни някои подробности по сватбеното тържество и да отиде на проба за роклята. Стана от леглото и минавайки покрай огледалото се спря и се загледа. Беше млада, красива, лъчезарна, развълнувана... с разрошени къдрици и усмихващи се очи... Сети се за прекрасната нощ, която бяха изживели...

Той беше това, което винаги бе искала, грижовен, обичащ, с успешна кариера и много мечти. Бяха заедно от три години и миналата Коледа и беше предложил брак, а сега оставаше месец до този дългоочакван ден. Връзката им беше хубава, спокойна, без драми, той винаги знаеше как да я накара да се чувства щастлива. Но въпреки, че всичко изглеждаше идеално, тя усети как корема и се свива щом си представи момента, в който изрича заветното "Да". Страхуваше ли се? От какво? Защо? Какво я караше да изпитва това странно чувство, което дори на знаеше как да нарече? Все пак сватбата е най-вълшебният ден в живота, би трябвало да изпитва само прекрасни емоции нали? Не се съмняваше в избора си, но сякаш имаше страхове за бъдещето... "Ами ако нещо се обърка? Дали ще бъда добра съпруга? Дали ще мога цял живот да му бъда вярна? Дали той ще ми е верен? А децата? Дали ще бъда добра майка, ами той грижовен баща? Ще ми помага ли? А какво ще стане с кариерата ми? А парите? Ако започнат да не ни стигат? Дали ще успеем?" Толкова въпроси, на които въпреки разговорите с него и с своите близки тя не знаеше точният отговор? Страхът от неизвестното може би я караше да се чувства така. Ами ако сбърка, ако една сутрин се събуди и си каже: "Това до мен вече не е човека, който обичам!" Имаше нужда да поговори с някого? Но с кой? Майка и беше "влюбена" в Него, приятелките и завиждаха, че е намерила истинската любов, баща и беше горд с добрия избор, който дъщеря му беше направила. А Той я обичаше, и нямаше търпение да станат семейство. "Не! Няма да мисля за това, какви са тези съмнения, всичко ще бъде прекрасно!" Ще се справим, а и винаги можем да потърсим помощ, когато ни е трудно!" каза си тя, но онова странно чувство остана някъде в нея.

 Той шофираше, a по радиото пуснаха Stand by me, увеличи музиката и се потопи в мисли за нея... Обожаваше я, искаше да я направи щастлива, да и подари света. Но мислейки за това колко красива и нежна беше тя, винаги усещаше и един страх, че някой ден тя ще си тръгне, че може да се появи някой друг, който да и даде повече и тя да избере него... Ех, как му се искаше да знае какво ги очаква, как искаше живота му да се развие така, както го е планирал...
За него сватбата беше крачката, която трябва да направят за да затвърдят любовта си, да създадат семейството, в което да израснат децата им, но брака не даваше сигурност, той просто променяше името на връзката. Как можеше да бъде сигурен? И как да сподели с нея страховете си, та нали тя всеки ден му показваше, че го обича, защо се съмняваше? Дали да не поговори с някого? С кой? Всичките му приятели бяха женени, дори някои вече разведени и всички се оплакваха колко са се променили жените им след сватбата, как сексът след появата на децата изведнъж се превърнал в мираж и как бракът и семейният живот въобще не били това, което очаквали. А децата? Пълна лудница, толкова много задачи  и такава голяма отговорност, че вече нямали и минута време за по бира с приятели. Слушайки всичко това, той знаеше, че не биха разбрали неговите страхове, затова нямаше как да им говори за това. Всички от семейството се радваха, а майка му през ден му разказваше за сватбата си, и колко хубаво е да имаш семейство. Но нейното време е било друго, тогава обществото не е приемало толкова спокойно и нормално разводите и хората са давали всичко от себе си, за да запазят браковете си. А сега не беше така, ако нещо не ти хареса - развеждаш се и почваш отначало и така колкото си искаш, никой не те осъжда, никой не те пита защо? Просто това е нещо нормално. Оказва се, че бракът не е лесна работа, и само любов не стига, за да бъде той успешен... Може би е добре някой да ти даде няколко съвета за това как да приемеш промените които идват, защото в училище никой не те учи как да бъдеш пълноценен партньор, как да се грижиш за връзката, как да се справяш с проблемите, как да задаваш въпросите, които се страхуваш да зададеш, как да изразиш себе си без да нараниш другия, как да се научиш да споделяш живота си... Толкова много "Как?". Трябваше да разобличат всички страхове, за да бъдат успешни и да имат хубав брак, да се научат, защото е лесно да се обича, но понякога е трудно да разбираме другия...
Имаха нужда от предбрачна консултация. А вие?