Бракът: повече любов или повече секс?

" И важно е за секс да си говорим и знам, че всеки има тази нужда… Та нека днес напиша за това, което всеки иска да чете… За секса и за любовта…Дали и как променят се, след като връзката  расте?

Сексът е най-интимния израз на любов облечен в страст и желание, с него показваме на партньора си, че го приемаме не само с душата, но и с тялото си. Но защо ми се струва, че след брака и най-вече след появата на децата сексът вече не е същия?! Любовта се променя, става по зряла, по истинска, по мека, няма толкова бури, няма ги вече страха и съмненията. Тръгваме по нов път, научаваме се да обичаме другия, без да изгаряме, много по дълбоко, не само с тялото, а и с душата. Промяната е хубава, харесва ни да обичаме спокойно, но сякаш това спокойствие разрежда страстта, губи се онова дяволско привличане, с което сме започнали идва нежността, благодарността за страхотният дар, който тази страст ни е дала - децата ни. Но къде е тя, дали си е отишла завинаги или след умората и безсънните нощи няма сили да се покаже, дали не е по-добре да заспиш спокойно в прегръдките на любимия, вместо да изгориш от страст… И само умората ли пречи на секса или има и други фактори? Колко често правим секс и дали е достатъчно? Задоволени ли сме, или имаме нужда от повече? Какво се случва, когато нещата вече не са каквито са били? А другите, как го правят, дали са успели да съхранят страстта или и при тях се е трансформирала? Е, има и „страстни нощи”, но те не са толкова много колкото ни се иска, а може би са достатъчни? Да се притесняваме ли, или да приемем промяната? Задавате ли си тези въпроси? А какви са отговорите? Може би трябва да ги разделим в две графи: Отговорите на мъжете и отговорите на жените. Едните ще кажат, че искат повече, а другите, че и така са щастливи. За едните хубавия секс води до любов, а за другите хубавата любов води до секс… Но понякога дори хубавата любов не е достатъчна, за да има секс! Ако за мъжете секса е „хапчето” след, което ще заспят спокойно, за жените той е „десерта”, който ще си подарят, ако всичко друго е наред…  Защо влизайки  в ролята на майка, забравяме за ролята на любовница и ни е трудно да играем и двете? Може би се изискват специални умения за да се абстрахираш от присъствието на малкия ангел в другата стая, или от притеснението, че може да се събуди и да чуе, дори да  види... Или пък е лесно да забравиш за всички и всичко и да се отдадеш на един див и освобождаващ секс… Звучи страхотно, забравяш и се наслаждаваш… но получава ли се всеки път ? Трудно е да си майка, да си домакиня, да си работеща жена и накрая и да си винаги готова за секс любовница… Не, не че нямаме желание…  но нали можем и утре да го направим, днес  може да пропуснем…  Ето така без да искаме пускаме страстта да си отиде или  да идва по рядко! Е, как да променим това? Кога ще сме се наспали, кога ще сме сами, кога няма да имаме ядове, всички тези причини дали не са просто извинения зад, които се крием, и които ни служат, за да не си признаем, че всичко зависи от нас! Така ли си представяхме секса? Или вече сме изпълнили мисията, имаме поколение, така че той  вече не е толкова важен… Нали се обичаме, всеки ден усещаме любовта, изразяваме я по хиляди начини, с поглед, с целувка, прегръдки, внимание, с думи, с дела…. И накрая май за секс не ни остава време. Но дали и двамата сме доволни от това положение? Еднакво ли е желанието при него и при нея? Достатъчно ли е душата да е задоволена и нахранена с любов? А тялото?  Дали така е честно? Говорим!  Казваме как се чувстваме, какво искаме... Нищо не ни пречи? Значи действаме!

Стара роля, с нова рокля, в нова стая, в друго легло с ново бельо... И вече  играем, и ни харесва... да бъдем различни… за него…  за нас! Все още сме секси и пак е вълнуващо…   Ще бъде хубаво, защо да  пропускаме? Не! Днес няма да пропускаме! Започваме от начало...

"Онази страст, която съм приспала ще я събудя пак за теб..."